Dendu89 (Деница Гарелова)
731 9787
27 июн. 2022 г., 22:53  

Разказ за тишината 

  Поэзия
1175 17 19

От тази тишина ще оглушея.

Такава тишина е подлудяваща.

Прилича на жена ( привидно фея)

а всъщност е отгледана от дявола.

От музика и филми не заглъхва

и сякаш, че във въздуха се впива.

Усетя ли, че тя е тук, настръхвам.

Докосне ли ме – сякаш е коприва.

И бягам... вече много дълго време

но мисля, че със себе си я нося.

Обръщам се и винаги зад мен е.

Посоките се пръсват на въпроси –

Дали светът ѝ е потънал в болка,

и тази тишина чия е всъщност? –

смущаваща, нахална и дълбока,

изгонена от мен, при мен се връща.

Сега я чувствам – нещо като задух.

Потъвам в нея – призрачна и сива.

Дали пък точно аз не я създадох

със нейната способност да убива?

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??