Разказ за тишината
От тази тишина ще оглушея.
Такава тишина е подлудяваща.
Прилича на жена ( привидно фея)
а всъщност е отгледана от дявола.
От музика и филми не заглъхва
и сякаш, че във въздуха се впива.
Усетя ли, че тя е тук, настръхвам.
Докосне ли ме – сякаш е коприва.
И бягам... вече много дълго време
но мисля, че със себе си я нося.
Обръщам се и винаги зад мен е.
Посоките се пръсват на въпроси –
Дали светът ѝ е потънал в болка,
и тази тишина чия е всъщност? –
смущаваща, нахална и дълбока,
изгонена от мен, при мен се връща.
Сега я чувствам – нещо като задух.
Потъвам в нея – призрачна и сива.
Дали пък точно аз не я създадох
със нейната способност да убива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
