Тишина

Чувате ли я? 
Бавно се промъква.
Усещате ли я? 
В душата ви се вмъква. 

Дебне слабостта, 
подушва твоя страх,
провокирана от грубостта, 
напада рязко, със замах. 

Това е тя, 
на пръв поглед безобидна, 
проклетата злокобна тишина, 
убиецът на всяка усмивка невинна.

Прокрадва се в отговор 
на след всеки смях,
всеки разговор
И всеки грях.

Няпомня ти за самотата, 
за изгубеното време,
за тъгата 
и за всяко твое бреме.

Спомените изкривява, 
прави ги красиви, 
чувства съживява,
които иначе са сиви.

Не се поддавай!
с шум се обгради,
излез, обичай!
Тишината запълни!