25 abr 2018, 16:25

Тишина

  Poesía
1.2K 0 0

Чувате ли я? 
Бавно се промъква.
Усещате ли я? 
В душата ви се вмъква. 

 

Дебне слабостта, 
подушва твоя страх,
провокирана от грубостта, 
напада рязко, със замах. 

 

Това е тя, 
на пръв поглед безобидна, 
проклетата злокобна тишина, 
убиецът на всяка усмивка невинна.

 

Прокрадва се в отговор 
на след всеки смях,
всеки разговор
И всеки грях.

 

Няпомня ти за самотата, 
за изгубеното време,
за тъгата 
и за всяко твое бреме.

 

Спомените изкривява, 
прави ги красиви, 
чувства съживява,
които иначе са сиви.

 

Не се поддавай!
с шум се обгради,
излез, обичай!
Тишината запълни!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...