Apr 25, 2018, 4:25 PM

Тишина

  Poetry
1.2K 0 0

Чувате ли я? 
Бавно се промъква.
Усещате ли я? 
В душата ви се вмъква. 

 

Дебне слабостта, 
подушва твоя страх,
провокирана от грубостта, 
напада рязко, със замах. 

 

Това е тя, 
на пръв поглед безобидна, 
проклетата злокобна тишина, 
убиецът на всяка усмивка невинна.

 

Прокрадва се в отговор 
на след всеки смях,
всеки разговор
И всеки грях.

 

Няпомня ти за самотата, 
за изгубеното време,
за тъгата 
и за всяко твое бреме.

 

Спомените изкривява, 
прави ги красиви, 
чувства съживява,
които иначе са сиви.

 

Не се поддавай!
с шум се обгради,
излез, обичай!
Тишината запълни!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...