Тишина
Тишина
Тишина на прозореца ми чука.
Отварям и поглъща ме тя.
Къде да иде? Затова я пуснах -
при мен да търси топлина.
Тогава бъбрива съм с нея
и кули високи градя,
да не съм сама със себе си -
тишината до мен е сега.
Пред нея отварям сърцето си
и тя вижда самота.
Е, тишина сега двете сме
и няма между нас празнота.
Ще вдигнем с тебе наздравица
и никой не ще разбере,
как съм избрала красавица
и как Тишина ме зове!
Нели Бонева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Бонева Все права защищены
