Тишина

Morenel (Нели Бонева)
12 14

16 ene 2010, 15:43

Poesía » Otra

978 0 1

Тишина

Тишина на прозореца ми чука.

Отварям и поглъща ме тя.

Къде да иде? Затова я пуснах -

при мен да търси топлина.

Тогава бъбрива съм с нея

и кули високи градя,

да не съм сама със себе си -

тишината до мен е сега.

Пред нея отварям сърцето си

и тя вижда самота.

Е, тишина сега двете сме

и няма между нас празнота.

Ще вдигнем с тебе наздравица

и никой не ще разбере,

как съм избрала красавица

и как Тишина ме зове!

Нели Бонева

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vodoleia (Мария)

2010-01-16T15:50:50+02:00

Много ми хареса! Често тишината е и моя добра приятелка! Поздрав от мен!