Morenel (Нели Бонева)
12 14
16.01.2010 г., 15:43 ч.

Тишина 

  Поезия » Друга
979 0 1

Тишина

 

Тишина на прозореца ми чука.

Отварям и поглъща ме тя.

Къде да иде? Затова я пуснах -

при мен да търси топлина.

Тогава бъбрива съм с нея

и кули високи градя,

да не съм сама със себе си -

тишината до мен е сега.

Пред нея отварям сърцето си

и тя вижда самота.

Е, тишина сега двете сме

и няма между нас празнота.

Ще вдигнем с тебе наздравица

и никой не ще разбере,

как съм избрала красавица

и как Тишина ме зове!

 

 

 

 

Нели Бонева

 

 

© Нели Бонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Често тишината е и моя добра приятелка! Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??