Тишина
Тишина на прозореца ми чука.
Отварям и поглъща ме тя.
Къде да иде? Затова я пуснах -
при мен да търси топлина.
Тогава бъбрива съм с нея
и кули високи градя,
да не съм сама със себе си -
тишината до мен е сега.
Пред нея отварям сърцето си
и тя вижда самота.
Е, тишина сега двете сме
и няма между нас празнота.
Ще вдигнем с тебе наздравица
и никой не ще разбере,
как съм избрала красавица
и как Тишина ме зове!
Нели Бонева
© Нели Бонева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
