Тишина
С тишината сме седнали на чаша кафе!
Тихо падат листата в нощния парк.
Тя ме гледа с очите на дръзко момче,
и с усмивка на весел хлапак…
Аз и пращам целувки с мокри листа,
тя ме гали с ръка студена!
Някъде китара заплака в нощта.
Тишината остана при мен…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Но авторовата дума винаги е последната.