4 янв. 2011 г., 19:31

Тишина

858 0 7

С тишината сме седнали на чаша кафе!

Тихо падат листата в нощния парк.

Тя ме гледа с очите на дръзко момче,

и с усмивка  на  весел  хлапак…

 

Аз и пращам целувки с  мокри листа,

тя ме гали  с  ръка  студена!

Някъде китара заплака в нощта.

Тишината  остана  при  мен…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко е хубаво!
    Поздрав!
  • Само чета и се възхищавам! и се дразня когато някой навсякъде си туря подписа и раздава акъл - как не се спряха... Винаги съм считал, че да целуваш икона е светотатство, защото няма по-мръсно нещо от хорската уста... Когато не могат да те докосват с нещо друго, думите те застигат... Зем.
  • Привет!
    Тази тъжна тишина ме грабна и мен.. и ме върна при тази песен, с която
    поздравявам за прекрасния стих:
    http://www.youtube.com/watch?v=TOkesN5Hrxs
    Поздравления!!!
  • С тишината седим на чаша кафе!
    Тихо падат листата в нощния парк.
    Тя ме гледа с очи на дръзко момче,
    и с усмивка на весел хлапак…

    Аз и пращам целувки с мокри листа,
    тя ме гали с ръката студена!
    Заплаква китара далече в нощта.
    Тишината остава при мене…


    Неангажиращо. Харесвам стиховете ти и затова си го позволявам. Потенциалът им е голям. Иначе не бих. Но авторовата дума винаги е последната.
  • Поклон пред таланта ти!!!
    Бъди!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...