4.01.2011 г., 19:31 ч.

Тишина 

  Поезия » Любовна
646 0 7

С тишината сме седнали на чаша кафе!

Тихо падат листата в нощния парк.

Тя ме гледа с очите на дръзко момче,

и с усмивка  на  весел  хлапак…

 

Аз и пращам целувки с  мокри листа,

тя ме гали  с  ръка  студена!

Някъде китара заплака в нощта.

Тишината  остана  при  мен…

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко е хубаво!
    Поздрав!
  • Само чета и се възхищавам! и се дразня когато някой навсякъде си туря подписа и раздава акъл - как не се спряха... Винаги съм считал, че да целуваш икона е светотатство, защото няма по-мръсно нещо от хорската уста... Когато не могат да те докосват с нещо друго, думите те застигат... Зем.
  • Привет!
    Тази тъжна тишина ме грабна и мен.. и ме върна при тази песен, с която
    поздравявам за прекрасния стих:
    http://www.youtube.com/watch?v=TOkesN5Hrxs
    Поздравления!!!
  • С тишината седим на чаша кафе!
    Тихо падат листата в нощния парк.
    Тя ме гледа с очи на дръзко момче,
    и с усмивка на весел хлапак…

    Аз и пращам целувки с мокри листа,
    тя ме гали с ръката студена!
    Заплаква китара далече в нощта.
    Тишината остава при мене…


    Неангажиращо. Харесвам стиховете ти и затова си го позволявам. Потенциалът им е голям. Иначе не бих. Но авторовата дума винаги е последната.
  • Поклон пред таланта ти!!!
    Бъди!!!
  • хубав много,ама много
  • Тишината понякога е по-страшна и от вик, Дани.А понякога е и топло пристанище... Поздрав далечен. Ив
Предложения
: ??:??