24 мая 2009 г., 21:20

Тишина

1.2K 0 7

Тръгнах си, когато още беше тихо,

исках да избягам от срама.

Знаех, че любимият от теб си бе отишъл

и бе останал само мъж, но без душа.

С бързи стъпки се втурнах към вратата,

разрошена и бършеща сълза.

Заключих три пъти вратата

 оставих всичко - у дома, а пред мене -

сляпа бяла празнота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нати Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • сляпа бяла празнота...
    Празнотата е ужасно нещо, срамът - също... но стихотворението е страхотно - чувствено и искрено... понякога е по-добре да излезем от стаята, вместо да го погледнем в очите... ПОЗДРАВ!!!
  • Благодаря на всички
  • Отприщени чувства, Нати! Поздрав: Барона
  • Натъжи ме,но стихът ти е прекрасен!Прегръдка за теб!
  • Емоционален взрив!
    Много познато... близко...
    Горе главата, нека да празнуваме най-духовния празник!
    Честит да ти е!!!
    Прегръдка!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...