Тишина

Поэзия » Любовная

1.2K 0 7

Тръгнах си, когато още беше тихо,

исках да избягам от срама.

Знаех, че любимият от теб си бе отишъл

и бе останал само мъж, но без душа.

С бързи стъпки се втурнах към вратата,

разрошена и бършеща сълза.

Заключих три пъти вратата

оставих всичко - у дома, а пред мене -

сляпа бяла празнота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radinailieva (Радина Стоянова)

сляпа бяла празнота...
Празнотата е ужасно нещо, срамът - също... но стихотворението е страхотно - чувствено и искрено... понякога е по-добре да излезем от стаята, вместо да го погледнем в очите... ПОЗДРАВ!!!

2009-11-11T14:16:04+02:00
Natasha (Нати)

Благодаря на всички

2009-05-25T19:19:21+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Отприщени чувства, Нати! Поздрав: Барона

2009-05-25T13:00:11+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Натъжи ме,но стихът ти е прекрасен!Прегръдка за теб!

2009-05-25T12:13:20+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Емоционален взрив!
Много познато... близко...
Горе главата, нека да празнуваме най-духовния празник!
Честит да ти е!!!
Прегръдка!

2009-05-24T23:13:47+03:00