24 мая 2009 г., 21:20

Тишина 

  Поэзия » Любовная
829 0 7

Тръгнах си, когато още беше тихо,

исках да избягам от срама.

Знаех, че любимият от теб си бе отишъл

и бе останал само мъж, но без душа.

С бързи стъпки се втурнах към вратата,

разрошена и бършеща сълза.

Заключих три пъти вратата

 оставих всичко - у дома, а пред мене -

сляпа бяла празнота.

© Нати Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • сляпа бяла празнота...
    Празнотата е ужасно нещо, срамът - също... но стихотворението е страхотно - чувствено и искрено... понякога е по-добре да излезем от стаята, вместо да го погледнем в очите... ПОЗДРАВ!!!
  • Благодаря на всички
  • Отприщени чувства, Нати! Поздрав: Барона
  • Натъжи ме,но стихът ти е прекрасен!Прегръдка за теб!
  • Емоционален взрив!
    Много познато... близко...
    Горе главата, нека да празнуваме най-духовния празник!
    Честит да ти е!!!
    Прегръдка!
  • Благодаря
  • Кратко, но поне за мен има доста емоция!
Предложения
: ??:??