Тишина

29 мая 2010 г., 10:23

Поэзия » Любовная

826 0 1

Вродена тишина в кръвта, която с лен се стича,
отричам се и пак на теб приличам,
отдавам се на нищото, което ме обича,
издъхвам във забравата, която в мраз обличам.

В гръдта си слънцето ми ти си скрила,
веднъж те нямаше, сега те нямам,
нежна е душата до душата ми прогнила,
веднъж се имах, сега се нямам.

Тишина

Свързани произведения

Комментарии

Предложения