May 29, 2010, 10:23 AM

Тишина 

  Poetry » Love
964 0 1

Вродена тишина в кръвта, която с лен се стича,
отричам се и пак на теб приличам,
отдавам се на нищото, което ме обича,
издъхвам във забравата, която в мраз обличам.

В гръдта си слънцето ми ти си скрила,
веднъж те нямаше, сега те нямам,
нежна е душата до душата ми прогнила,
веднъж се имах, сега се нямам.

© Владислав Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??