Тишина

May 29, 2010, 10:23 AM

Poetry » Love

1045 0 1

Вродена тишина в кръвта, която с лен се стича,
отричам се и пак на теб приличам,
отдавам се на нищото, което ме обича,
издъхвам във забравата, която в мраз обличам.
В гръдта си слънцето ми ти си скрила,
веднъж те нямаше, сега те нямам,
нежна е душата до душата ми прогнила,
веднъж се имах, сега се нямам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тишина

Искате да прочетете повече?

Random works