4 апр. 2017 г., 11:17

Тишина

449 0 7

Разбирахме се, бяхме си познати,

взаимно се подкрепяхме във нета,

сега сме просто виртуални абонати,

които се избягват като псета...

 

А тишината между нас може и да стане като в Космос,

безмълвна, необятна и дълбока,

това решаваш ти, приятелко добра,

аз само мога да те уважа...

 

Спомен за едно бивше виртуално приятелство, в което вложих всичко добро, а не можах да изтръгна дори "здравей".

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познато ми е и тъжно...Поздрав!
  • Еси- прегръдки и за теб приятелче.
  • Кронос, съвсем нямах предвид ти да поздравяваш, а тя теб да поздрави Прегръдки!
  • Виолета не се отнася за теб.С теб се разбираме.Отнася се за жена която ми търсеше вниманието и подкрепата, но изпадаше в такива кофти настроения, че почти всеки ден някой и беше виновен с нещо.Еси. Не мога да поздравявам човек, чието его е по голямо от мозъка му.
  • Усмихна ме! Поздрави!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...