Разбирахме се, бяхме си познати,
взаимно се подкрепяхме във нета,
сега сме просто виртуални абонати,
които се избягват като псета...
А тишината между нас може и да стане като в Космос,
безмълвна, необятна и дълбока,
това решаваш ти, приятелко добра,
аз само мога да те уважа...
Спомен за едно бивше виртуално приятелство, в което вложих всичко добро, а не можах да изтръгна дори "здравей".
...
© Калоян Тодоров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръдки!