13 нояб. 2018 г., 19:53

Тишина

2K 7 12

Тихо влез,

на пръсти...

Бавно.

Моля те...

Не тряскай входната врата.

Ако знаеш , колко я обичам ...

И ценя я  тази тишина...

 

В нея себе си откривам,

след натоварения ден..

В нея... мислите си преоткривам...

И мечтая аз...за теб и мен. 

 

В нея се обмислям...

Колко съм объркана...

...Нали?

В нея те обмислям...

Колко е загадъчно...

Боли.

 

Понякога... тишината е разруха.

Понякога гради.

Понякога е глуха...

Понякога кънти.

Понякога те мисля...

Чувствам те дори.

Друг път те отричам...

...и ти пиша през сълзи.

 

Ех, живот!

Живот свободен...

Място във безкрайността...

А аз се лутам в тебе...вечна слабост...

В тебе моя  истина една...

в тебе...моя тежест,

моя болка...

В тебе моя искрена мечта. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...