Тишина
Не е старост, моя тишина,
щом напролет цвят косите ронят.
Младост втора... дали е жена,
но с корона?
Колко близка нощем си с деня?
Пият нотите с дъжда от грамофона.
Шарен спомен пратил е съня
на балкона.
Искаш ли?!... Разменям аз лъжичка
сладко вишнево за семенце любов!
Хвана ме... не съм... не съм самичка...
по пантофи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
