1.03.2020 г., 0:03 ч.  

Тишина 

  Поезия
484 3 5

Не е старост, моя тишина,

щом напролет цвят косите ронят.

Младост втора... дали е жена,

но с корона?

 

Колко близка нощем си с деня?

Пият нотите с дъжда от грамофона.

Шарен спомен пратил е съня

на балкона.

 

Искаш ли?!... Разменям аз лъжичка

сладко вишнево за семенце любов!

Хвана ме... не съм... не съм самичка...

по пантофи...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??