Тишина

Поэзия

545 3 9

Колко тих е светът...

Няма грижи и няма умора.

Сякаш някъде в дългия път

има знак "Забранено за хора"

Колко тих е светът.

Само двама сме, аз и тъгата.

Знам, че идва дори и часът

да изчезне и тя сред мъглата.

Колко тих е светът.

Даже своите стъпки не чувам.

Всичко спира, дори и мигът,

а мечти във безкрая сънувам.

Колко тих е светът.

Самотата е вятър в листата

и в небето звездите мълчат.

Няма свети сребриста луната.

Колко тих е светът.

Тишината е част от душата.

Там останала тленната плът

търси всеки ден Светлината.

Колко тих е светът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Жабокът (Гедеон)

Благодаря ти, Иван. Не се впечатлявай, аз нищо не харесвам от това, което съм написал и така е по-добре.

2022-04-18T18:15:02+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Не бях чел твои стихове, твоето посещение на моята страница ме накара да прочета нещо от тебе.. Стихът ти е прекрасен! Чувства се тъгата, която преминава през всички строфи. Това повторение във всяка строфа и на мен много ми харесва! Придава оригиналност, както казва Антоанета! Има рима, ритъм. Може и да се пее. Добре е да си обикнеш стиха такъв, какъвто е. Поздравления... ВИ

2022-04-18T12:52:48+03:00
Жабокът (Гедеон)

Щом е предложение се приема

2022-04-15T17:55:10+03:00
щураче (любимка)

Бих предложила: "и в небето звездите мълчат"

2022-04-15T17:29:12+03:00
Жабокът (Гедеон)

Петя, много странно усещане за тишина "It's Oh So Quiet"

2022-04-15T01:09:57+03:00