14 abr 2022, 10:34  

Тишина

  Poesía
547 3 9

Колко тих е светът...

 

Няма грижи и няма умора.

Сякаш някъде в дългия път

има знак "Забранено за хора"

 

Колко тих е светът.

 

Само двама сме, аз и тъгата.

Знам, че идва дори и часът

да изчезне и тя сред мъглата.

 

Колко тих е светът.

 

Даже своите стъпки не чувам.

Всичко спира, дори и мигът,

а мечти във безкрая сънувам.

 

Колко тих е светът.

 

Самотата е вятър в листата

и в небето звездите мълчат.

Няма свети сребриста луната.

 

Колко тих е светът.

 

Тишината е част от душата.

Там останала тленната плът

търси всеки ден Светлината.

 

Колко тих е светът...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иван. Не се впечатлявай, аз нищо не харесвам от това, което съм написал и така е по-добре.
  • Не бях чел твои стихове, твоето посещение на моята страница ме накара да прочета нещо от тебе.. Стихът ти е прекрасен! Чувства се тъгата, която преминава през всички строфи. Това повторение във всяка строфа и на мен много ми харесва! Придава оригиналност, както казва Антоанета! Има рима, ритъм. Може и да се пее. Добре е да си обикнеш стиха такъв, какъвто е. Поздравления... ВИ
  • Щом е предложение се приема
  • Бих предложила: "и в небето звездите мълчат"
  • Петя, много странно усещане за тишина "It's Oh So Quiet"

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...