Жабокът (Гедеон) Жабокът (Гедеон)
28 367
Apr 14, 2022, 10:34 AM  

Тишина

  Poetry
543 3 9

Колко тих е светът...

 

Няма грижи и няма умора.

Сякаш някъде в дългия път

има знак "Забранено за хора"

 

Колко тих е светът.

 

Само двама сме, аз и тъгата.

Знам, че идва дори и часът

да изчезне и тя сред мъглата.

 

Колко тих е светът.

 

Даже своите стъпки не чувам.

Всичко спира, дори и мигът,

а мечти във безкрая сънувам.

 

Колко тих е светът.

 

Самотата е вятър в листата

и в небето звездите мълчат.

Няма свети сребриста луната.

 

Колко тих е светът.

 

Тишината е част от душата.

Там останала тленната плът

търси всеки ден Светлината.

 

Колко тих е светът...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Жабокът (Гедеон)
    Жабокът (Гедеон)
    Благодаря ти, Иван. Не се впечатлявай, аз нищо не харесвам от това, което съм написал и така е по-добре.
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Не бях чел твои стихове, твоето посещение на моята страница ме накара да прочета нещо от тебе.. Стихът ти е прекрасен! Чувства се тъгата, която преминава през всички строфи. Това повторение във всяка строфа и на мен много ми харесва! Придава оригиналност, както казва Антоанета! Има рима, ритъм. Може и да се пее. Добре е да си обикнеш стиха такъв, какъвто е. Поздравления... ВИ
  • Жабокът (Гедеон)
    Жабокът (Гедеон)
    Щом е предложение се приема
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Бих предложила: "и в небето звездите мълчат"
  • Жабокът (Гедеон)
    Жабокът (Гедеон)
    Петя, много странно усещане за тишина "It's Oh So Quiet"

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0