14.04.2022 г., 10:34  

Тишина

549 3 9

Колко тих е светът...

 

Няма грижи и няма умора.

Сякаш някъде в дългия път

има знак "Забранено за хора"

 

Колко тих е светът.

 

Само двама сме, аз и тъгата.

Знам, че идва дори и часът

да изчезне и тя сред мъглата.

 

Колко тих е светът.

 

Даже своите стъпки не чувам.

Всичко спира, дори и мигът,

а мечти във безкрая сънувам.

 

Колко тих е светът.

 

Самотата е вятър в листата

и в небето звездите мълчат.

Няма свети сребриста луната.

 

Колко тих е светът.

 

Тишината е част от душата.

Там останала тленната плът

търси всеки ден Светлината.

 

Колко тих е светът...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иван. Не се впечатлявай, аз нищо не харесвам от това, което съм написал и така е по-добре.
  • Не бях чел твои стихове, твоето посещение на моята страница ме накара да прочета нещо от тебе.. Стихът ти е прекрасен! Чувства се тъгата, която преминава през всички строфи. Това повторение във всяка строфа и на мен много ми харесва! Придава оригиналност, както казва Антоанета! Има рима, ритъм. Може и да се пее. Добре е да си обикнеш стиха такъв, какъвто е. Поздравления... ВИ
  • Щом е предложение се приема
  • Бих предложила: "и в небето звездите мълчат"
  • Петя, много странно усещане за тишина "It's Oh So Quiet"

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...