15 апр. 2007 г., 21:13

Тишина...

657 0 6
Тишина, обгърната от мрака...
Тишина от спомени...
Тишина от мечти...
Тишина, оплетена от самотата...

И очакване... тихо очакване...
...на нeчие присъствие...
Влюбена... до болка...
загледана в тишината на онуй
незапълнено отсъствие...

Съзли... изчезнали в мрака...
Мечти... изгубени в нощта...
И болка... пропита от загубата...
И всичко погълнато от тишина...

Тишина... объркваща...
и тишина с тишината запълваща...
И очакване на нечие присъствие...
на онуй незапълненото отсъствие...

И болката... разкъсваща...
И виковете... откъсващи се...
И после тишината поглъщаща...

А тихото очакване...
като свещ, запалена в нощта...
... без светещия пламък гасне...

... и пак тишина...
накрая винаги остава само тя...
... една провиснала във мрака тишина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....