15 abr 2007, 21:13

Тишина...

  Poesía
658 0 6
Тишина, обгърната от мрака...
Тишина от спомени...
Тишина от мечти...
Тишина, оплетена от самотата...

И очакване... тихо очакване...
...на нeчие присъствие...
Влюбена... до болка...
загледана в тишината на онуй
незапълнено отсъствие...

Съзли... изчезнали в мрака...
Мечти... изгубени в нощта...
И болка... пропита от загубата...
И всичко погълнато от тишина...

Тишина... объркваща...
и тишина с тишината запълваща...
И очакване на нечие присъствие...
на онуй незапълненото отсъствие...

И болката... разкъсваща...
И виковете... откъсващи се...
И после тишината поглъщаща...

А тихото очакване...
като свещ, запалена в нощта...
... без светещия пламък гасне...

... и пак тишина...
накрая винаги остава само тя...
... една провиснала във мрака тишина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...