Apr 15, 2007, 9:13 PM

Тишина...

  Poetry
661 0 6
Тишина, обгърната от мрака...
Тишина от спомени...
Тишина от мечти...
Тишина, оплетена от самотата...

И очакване... тихо очакване...
...на нeчие присъствие...
Влюбена... до болка...
загледана в тишината на онуй
незапълнено отсъствие...

Съзли... изчезнали в мрака...
Мечти... изгубени в нощта...
И болка... пропита от загубата...
И всичко погълнато от тишина...

Тишина... объркваща...
и тишина с тишината запълваща...
И очакване на нечие присъствие...
на онуй незапълненото отсъствие...

И болката... разкъсваща...
И виковете... откъсващи се...
И после тишината поглъщаща...

А тихото очакване...
като свещ, запалена в нощта...
... без светещия пламък гасне...

... и пак тишина...
накрая винаги остава само тя...
... една провиснала във мрака тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...