Тишината крещи
и за теб ме пита.
Песента от мечти
днес е вече разбита.
Тази глупава болка
все сърцето притиска,
една тъжна тревога
всичко в него разплиска.
Тишина в есента.
Пролетта беше кратка.
И отново сама
аз поемам нататък.
© Роза Василева Все права защищены