Ти навярно си сега миг от тишина безкрайна.
Не усещаш ли това, прекрасна моя ти омайна.
Разделени, аз и ти от спомени болезнено изречени.
Разделени, аз и ти от спомени, но съдбите ни остават си предречени.
Нима не чувстваш, мило мое, същото и ти?
Как ли, мило мое, да сме двама – аз и ти?
Всяка вечер те сънувам, твоят образ във сърцето ми гори.
Но не знае, мило мое, как мъката по теб да потуши?
Какво ли чувства твоето сърце сега,
дали е като моето да бие в ритъма на любовта?
Всеки би ти завидял за красотата ти безкрайна.
Но разбери, че за един си единствената най-омайна. ...