24.09.2020 г., 10:30

Тишина Безкрайна

634 1 0

Ти навярно си сега миг от тишина безкрайна.
Не усещаш ли това, прекрасна моя ти омайна.
Разделени, аз и ти от спомени болезнено изречени.
Разделени, аз и ти от спомени, но съдбите ни остават си предречени.
Нима не чувстваш, мило мое, същото и ти?
Как ли, мило мое, да сме двама – аз и ти?
Всяка вечер те сънувам, твоят образ във сърцето ми гори.
Но не знае, мило мое, как мъката по теб да потуши?
Какво ли чувства твоето сърце сега,

дали е като моето да бие в ритъма на любовта?
Всеки би ти завидял за красотата ти безкрайна.
Но разбери, че за един си единствената най-омайна.
Една-едничка си ми на света и обещавам ти завинаги да вярвам във това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...