Попаднала в дебрите безплътни,
в лабиринта на душевния простор,
тишината прекосява чувства смътни,
в търсене на истинния взор.
Разпалено сърцето тръпне
и непокорно резонира в такт,
когато тишината чувствата погълне –
душата лута се в мрак.
Възкръснала от пепелищата в забравата,
спомени разровила – въглени изстинали,
страстта бушува яростно в душата,
чувствата разпалила в тишината литнали.
Страстта душата внезапно завладяла,
промъкнала се в нея от нищото без път,
в тишината тя безкрайно зажадняла,
оковите ѝ да разпокъса безплътни.
В самотата сива, ярки цветове рисуват,
простора шарят с невиждани картини,
ефирни форми чувствата разкриват,
тишината преоткрива звуци неизсвирени.
05.05.2017 г.
© Алекс Все права защищены