Попаднала в дебрите безплътни,

в лабиринта на душевния простор,

тишината прекосява чувства смътни,

в търсене на истинния взор.

Разпалено сърцето тръпне

и непокорно резонира в такт,

когато тишината чувствата погълне –

душата лута се в мрак.

Възкръснала от пепелищата в забравата,

спомени разровила – въглени изстинали,

страстта бушува яростно в душата,

чувствата разпалила в тишината литнали.

Страстта душата внезапно завладяла,

промъкнала се в нея от нищото без път,

в тишината тя безкрайно зажадняла,

оковите ѝ да разпокъса безплътни.

В самотата сива, ярки цветове рисуват,

простора шарят с невиждани картини,

ефирни форми чувствата разкриват,

тишината преоткрива звуци неизсвирени.

05.05.2017 г.