5.05.2017 г., 12:07

Тишина и чувства

1.2K 0 0

Попаднала в дебрите безплътни,

в лабиринта на душевния простор,

тишината прекосява чувства смътни,

в търсене на истинния взор.

 

Разпалено сърцето тръпне

и непокорно резонира в такт,

когато тишината чувствата погълне –

душата лута се в мрак.

 

Възкръснала от пепелищата в забравата,

спомени разровила – въглени изстинали,

страстта бушува яростно в душата,

чувствата разпалила в тишината литнали.

 

Страстта душата внезапно завладяла,

промъкнала се в нея от нищото без път,

в тишината тя безкрайно зажадняла,

оковите ѝ да разпокъса безплътни.

 

В самотата сива, ярки цветове рисуват,

простора шарят с невиждани картини,

ефирни форми чувствата разкриват,

тишината преоткрива звуци неизсвирени.

 

05.05.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...