Тлееща обич
Тлееща обич
Гледам камината топла
как въглен по въглен изгаря,
като част по част
от моето сърце.
Мисля си сърцето ми е
като камина,приютяваща хората,
стопля ги и те си отиват,
а после тъгата остава сам сама с мен,
тлееща обич.
Отвътре изгарям,а от вън
съм като ледена кралица.
Заледява всичко,всяко сърце,
Пази се,тя идва.
Тлееща обич в мен е заседнала
и неще да си върви.
Бъди и ти камина в живота ми,
изгаряй ме до въглен,
неоставяй и моето сърце да замръзне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежана Все права защищены
