5 окт. 2007 г., 00:19

Тлееща обич 

  Поэзия
928 0 4

Тлееща обич
                        
Гледам камината топла
как въглен по въглен изгаря,
като част по част
от моето сърце.

Мисля си сърцето ми е
като камина,приютяваща хората,
стопля ги и те си отиват,
а после тъгата остава сам сама с мен,
тлееща обич.

Отвътре изгарям,а от вън
съм като ледена кралица.
Заледява всичко,всяко сърце,
Пази се,тя идва.

Тлееща обич в мен е заседнала
и неще да си върви.
Бъди и ти камина в живота ми,
изгаряй ме до въглен,
неоставяй и моето сърце да замръзне.

© Снежана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??