Тленност

18 дек. 2014 г., 18:15

Поэзия » Философская

801 1 3

Тленност

Пясъчни пътища бродиха в пустите мисли,

бледни луни крадяха мечтите бели и чисти,

буйни реки измиха пълзящи съдби в пътеки,

вятърни бури разпиляха верни посоки.

Вихрена в житейски поеми, вплитах късмет,

римувах октавно, наричах в кръстосан сонет,

в изгрев се раждах, пълзяща до залез умирах,

в изплакана поема от пепел възкръсвах.

В стаеният ден смирена гребях

шепи човешка тъга... любовта благославях,

среднощно, лунно, бледоносно трептях

в ъгъла на всяка душа тленно догарях.

Колко светлини във вечността си вплетох,

всички земни норми в животите отрекох,

и за колко човешки съдби ще имам очи,

духът ми към всеки върви…