Тленност
Тленност
Пясъчни пътища бродиха в пустите мисли,
бледни луни крадяха мечтите бели и чисти,
буйни реки измиха пълзящи съдби в пътеки,
вятърни бури разпиляха верни посоки.
Вихрена в житейски поеми, вплитах късмет,
римувах октавно, наричах в кръстосан сонет,
в изгрев се раждах, пълзяща до залез умирах,
в изплакана поема от пепел възкръсвах.
В стаеният ден смирена гребях
шепи човешка тъга... любовта благославях,
среднощно, лунно, бледоносно трептях
в ъгъла на всяка душа тленно догарях.
Колко светлини във вечността си вплетох,
всички земни норми в животите отрекох,
и за колко човешки съдби ще имам очи,
духът ми към всеки върви…
© Ванина Константинова All rights reserved.
