29 июл. 2015 г., 14:54

Тленност 

  Поэзия
362 0 1

Отмерва времето пропуснатите мигове,

в които даже слънчогледите помръкват.

Сред зной от прегорели спомени

напразно търся щъркели прелитащи.

Погалвам още непокълнали надеждници

по ниви, лизнати от пламъци,

и от врабче със човчица разтворена

измолвам милост -

сенчица от тичинка.

По лятното перо

очакването с кротък глас заплува,

а вятърът, от задух свит,

в прощална светлина и порива приспива.

Да беше плиснал дъжд

от живия пластир,

за да си върна усети изсъхващи.

 

© Татяна Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Останалото е тъга. И няма време...
    Светът до тленност е ранен.
    Но тленността е кратко бреме.
    А другото е дълъг ден!
Предложения
: ??:??