Тленност

29 jul 2015, 14:54

Poesía

365 0 1

Отмерва времето пропуснатите мигове,

в които даже слънчогледите помръкват.

Сред зной от прегорели спомени

напразно търся щъркели прелитащи.

Погалвам още непокълнали надеждници

по ниви, лизнати от пламъци,

и от врабче със човчица разтворена

измолвам милост -

сенчица от тичинка.

По лятното перо

очакването с кротък глас заплува,

а вятърът, от задух свит,

в прощална светлина и порива приспива.

Да беше плиснал дъжд

от живия пластир,

за да си върна усети изсъхващи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.