Тленност
Отмерва времето пропуснатите мигове,
в които даже слънчогледите помръкват.
Сред зной от прегорели спомени
напразно търся щъркели прелитащи.
Погалвам още непокълнали надеждници
по ниви, лизнати от пламъци,
и от врабче със човчица разтворена
измолвам милост -
сенчица от тичинка.
По лятното перо
очакването с кротък глас заплува,
а вятърът, от задух свит,
в прощална светлина и порива приспива.
Да беше плиснал дъжд
от живия пластир,
за да си върна усети изсъхващи.
© Татяна Александрова All rights reserved.
