Тленност
Отмерва времето пропуснатите мигове,
в които даже слънчогледите помръкват.
Сред зной от прегорели спомени
напразно търся щъркели прелитащи.
Погалвам още непокълнали надеждници
по ниви, лизнати от пламъци,
и от врабче със човчица разтворена
измолвам милост -
сенчица от тичинка.
По лятното перо
очакването с кротък глас заплува,
а вятърът, от задух свит,
в прощална светлина и порива приспива.
Да беше плиснал дъжд
от живия пластир,
за да си върна усети изсъхващи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Александрова Всички права запазени
