23 февр. 2017 г., 14:05

Точка

491 0 3

ТОЧКА 

Р. Чакърова

 

...и по пътя... И даже по черния –
пак ще стигна до нашия миг, 
в който всичко крещеше "Намерих те!!!" 
с най-мълчания някога вик... 

И по здрача, дори и през пъкъла 
ще изгарям за теб и ще светя!
Че поне да е бляскава мъката 
във небето на наш'те планети. 

И поне да празнува Вселената –
и "умряло" със гръм се празнува!
Как тържествено свършва ни времето... 
Как последно в греха се целуваме... 

Да, мълчи... Точно тъй!  И не дишай... 
Малка смърт - както всяка от нашите нощи... 
След възкръсване най-добре рими се пишат
и... Последната дума е "още"...

А по пътя, и даже в безпътие, 
пак се връщаме в същата точка, 
във която сънят ни се скъса... 
Кой да знае, че Адът започва?... 

 

Лондон 2017 '

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...