23 feb 2017, 14:05

Точка

490 0 3

ТОЧКА 

Р. Чакърова

 

...и по пътя... И даже по черния –
пак ще стигна до нашия миг, 
в който всичко крещеше "Намерих те!!!" 
с най-мълчания някога вик... 

И по здрача, дори и през пъкъла 
ще изгарям за теб и ще светя!
Че поне да е бляскава мъката 
във небето на наш'те планети. 

И поне да празнува Вселената –
и "умряло" със гръм се празнува!
Как тържествено свършва ни времето... 
Как последно в греха се целуваме... 

Да, мълчи... Точно тъй!  И не дишай... 
Малка смърт - както всяка от нашите нощи... 
След възкръсване най-добре рими се пишат
и... Последната дума е "още"...

А по пътя, и даже в безпътие, 
пак се връщаме в същата точка, 
във която сънят ни се скъса... 
Кой да знае, че Адът започва?... 

 

Лондон 2017 '

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...