23.02.2017 г., 14:05 ч.

Точка 

  Поезия » Любовна
258 0 3

ТОЧКА 

Р. Чакърова

 

...и по пътя... И даже по черния –
пак ще стигна до нашия миг, 
в който всичко крещеше "Намерих те!!!" 
с най-мълчания някога вик... 

И по здрача, дори и през пъкъла 
ще изгарям за теб и ще светя!
Че поне да е бляскава мъката 
във небето на наш'те планети. 

И поне да празнува Вселената –
и "умряло" със гръм се празнува!
Как тържествено свършва ни времето... 
Как последно в греха се целуваме... 

Да, мълчи... Точно тъй!  И не дишай... 
Малка смърт - както всяка от нашите нощи... 
След възкръсване най-добре рими се пишат
и... Последната дума е "още"...

А по пътя, и даже в безпътие, 
пак се връщаме в същата точка, 
във която сънят ни се скъса... 
Кой да знае, че Адът започва?... 

 

Лондон 2017 '

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??