23.02.2017 г., 14:05

Точка

492 0 3

ТОЧКА 

Р. Чакърова

 

...и по пътя... И даже по черния –
пак ще стигна до нашия миг, 
в който всичко крещеше "Намерих те!!!" 
с най-мълчания някога вик... 

И по здрача, дори и през пъкъла 
ще изгарям за теб и ще светя!
Че поне да е бляскава мъката 
във небето на наш'те планети. 

И поне да празнува Вселената –
и "умряло" със гръм се празнува!
Как тържествено свършва ни времето... 
Как последно в греха се целуваме... 

Да, мълчи... Точно тъй!  И не дишай... 
Малка смърт - както всяка от нашите нощи... 
След възкръсване най-добре рими се пишат
и... Последната дума е "още"...

А по пътя, и даже в безпътие, 
пак се връщаме в същата точка, 
във която сънят ни се скъса... 
Кой да знае, че Адът започва?... 

 

Лондон 2017 '

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...