27 янв. 2010 г., 13:03

Точка на привличане

738 0 1

Гледам вън на снега птиче.
Настръхнало, зъзнещо.
Пуша на терасата

и му говоря.
Хей, перната нежност,
лакмусче на любовта,
влез да се постоплиш у дома!
От студ крачетата ти са сини
и цяло трепериш.
Прашинчице от битието,
топчице красота,
ела, миличко,
влез, влез у дома!
Имам хляб, бисквитки,
даже струва ми се и семенца.
Ела де, влез да те нагостя!
Повярвай, нежно обичам
всяко крехко създание .
Само че не разбирам
слабост или сила има
в  моето състрадание.
Виждам сълза в очето ти.
Знаеш ли, аз също плача.
Е, ако настояваш,
можем и да поплачем...
Макар че сълзите какво са?!
Те просто не значат!
Обещай ми обаче
след това да попеем.
Гласът ти е чуден!
А  и моят  е... - не, не се смей!
Но ти и аз с песен
току виж сме стопили леда

отвън и отвътре.

Ти само ела! 

Да сътворим едно  пролетно утре!
Постой колкото искаш.
Стоплиш ли се -
отлети!
Няма да те задържам,
разбери!
Не искаш да влезеш?!
Неизвестността, казваш, те плаши?!
Вярно, че тя
крие риск.
Така е, мой мъничък Чикчирик.
Значи избираш
известната гибел
пред неизвестното
оцеляване.
Всъщност, защо ли питам.
Признавам - и аз съм

неизлечимо страхлива...
Но знаеш ли,
във страха е нашата сила.
Осъзнай го!
На добър час,
мило!

 

                                                                         Диана  Загора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Очарова ме твоята врабчова дискусия, много я харесах.ЗДРАВЕЙ!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...