Jan 27, 2010, 1:03 PM

Точка на привличане

  Poetry » Civic
737 0 1

Гледам вън на снега птиче.
Настръхнало, зъзнещо.
Пуша на терасата

и му говоря.
Хей, перната нежност,
лакмусче на любовта,
влез да се постоплиш у дома!
От студ крачетата ти са сини
и цяло трепериш.
Прашинчице от битието,
топчице красота,
ела, миличко,
влез, влез у дома!
Имам хляб, бисквитки,
даже струва ми се и семенца.
Ела де, влез да те нагостя!
Повярвай, нежно обичам
всяко крехко създание .
Само че не разбирам
слабост или сила има
в  моето състрадание.
Виждам сълза в очето ти.
Знаеш ли, аз също плача.
Е, ако настояваш,
можем и да поплачем...
Макар че сълзите какво са?!
Те просто не значат!
Обещай ми обаче
след това да попеем.
Гласът ти е чуден!
А  и моят  е... - не, не се смей!
Но ти и аз с песен
току виж сме стопили леда

отвън и отвътре.

Ти само ела! 

Да сътворим едно  пролетно утре!
Постой колкото искаш.
Стоплиш ли се -
отлети!
Няма да те задържам,
разбери!
Не искаш да влезеш?!
Неизвестността, казваш, те плаши?!
Вярно, че тя
крие риск.
Така е, мой мъничък Чикчирик.
Значи избираш
известната гибел
пред неизвестното
оцеляване.
Всъщност, защо ли питам.
Признавам - и аз съм

неизлечимо страхлива...
Но знаеш ли,
във страха е нашата сила.
Осъзнай го!
На добър час,
мило!

 

                                                                         Диана  Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Очарова ме твоята врабчова дискусия, много я харесах.ЗДРАВЕЙ!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...