Виждам цветовете на дъгата
в този миг безкрайна тишина.
Усещам и студа, и топлината,
вливайки се в моята душа.
Енергията нежно ме опразва
и липсата ме прави по-голям.
Музиката всякаш ме наказва
със хармонията да съм сам.
Аз радвам се - отново пиша
и именно сега, и точно тук.
Животът безусловно ме обича,
но нежността целува друг.