2 jun 2010, 11:49

Точно днес 

  Poesía » Filosófica
415 0 0

Виждам цветовете на дъгата

в този миг безкрайна тишина.

Усещам и студа, и топлината,

вливайки се в моята душа.

 

Енергията нежно ме опразва

и липсата ме прави по-голям.

Музиката всякаш ме наказва

със хармонията да съм сам.

 

Аз радвам се - отново пиша

и именно сега, и точно тук.

Животът безусловно ме обича,

но нежността целува друг.

 

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??