Виждам цветовете на дъгата
в този миг безкрайна тишина.
Усещам и студа, и топлината,
вливайки се в моята душа.
Енергията нежно ме опразва
и липсата ме прави по-голям.
Музиката всякаш ме наказва
със хармонията да съм сам.
Аз радвам се - отново пиша
и именно сега, и точно тук.
Животът безусловно ме обича,
но нежността целува друг.
© Красимир All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
