27 сент. 2009 г., 22:58

Тогава 

  Поэзия » Другая
817 0 2
Не искам да чувам плача на върбите,
щом време настане за вечния сън.
Не искам да парят над мене сълзите
на хората, скупчени жално отвън.
Но плитко ме пак заровете -
да мога отново, дори и в смъртта,
да слушам с любов дъждовете
и тихо да шепна в снега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Пашова Все права защищены

Предложения
: ??:??