Halinor (Тони Пашова)
25 19
27.09.2009 г., 22:58 ч.

Тогава 

  Поезия » Друга
649 0 2

Не искам да чувам плача на върбите,
щом време настане за вечния сън.
Не искам да парят над мене сълзите
на хората, скупчени жално отвън.

Но плитко ме пак заровете -
да мога отново, дори и в смъртта,
да слушам с любов дъждовете
и тихо да шепна в снега.

© Тони Пашова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това беше грубичко ;/
  • Чувствам се толкова незначителен в сравнение с теб.
    Защото аз съм мъртъв, макар и да дишам и да ходя и да ям.
    А ти ще бъдеш жива дори в смъртта, защото знаеш как да живееш, цениш красивите неща в живота, затова никой не може да ти го отнеме.

    Сега разбирам защо се държиш така презрително с мен.
Предложения
: ??:??