Sep 27, 2009, 10:58 PM
Тогава
Не искам да чувам плача на върбите,
щом време настане за вечния сън.
Не искам да парят над мене сълзите
на хората, скупчени жално отвън.
Но плитко ме пак заровете -
да мога отново, дори и в смъртта,
да слушам с любов дъждовете
и тихо да шепна в снега.
щом време настане за вечния сън.
Не искам да парят над мене сълзите
на хората, скупчени жално отвън.
Но плитко ме пак заровете -
да мога отново, дори и в смъртта,
да слушам с любов дъждовете
и тихо да шепна в снега.
© Тони Пашова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
