Аз съм част от прашния под на килера.
До мен не достигат ни кръв, ни дъжд и цветя.
Няма и голи актриси, които да вдишат от мене.
Няма кани със вино, зовящи за плът.
В страх от ръка, която ще открехне вратата,
живея.
И затова:
боядисах се в сиво,
евтаназирах ума си
и тихо се готвя да заспя
във мъглите на градския мрак.
Тогава ...